ОБУЧЕНИЕ АВС"Създай Себе си"
ВАЖНО!
Във връзка със зачестилите напоследък обаждания от хора, изгорели от "услугите" на измислени мошеници, представящи се за част от екипа на "Окултен Център Селена" уведомяваме най-учтиво, че екипът ни се състои от двама души Маг Селена и Маг Живин. Всяко друго позоваване на "Окултен Център Селена", на неговия Уебсайт, на авторските ни материали и регистрирани девизи и слогани е чист опит за измама и въвеждане в заблуждение на хората в беда с цел извличане на неправомерна печалба.
Екипът на "Окултен Център Селена"
|
|
НЕБЕТО ПРИБИРА СВОИТЕ АНГЕЛИ |
|
Написано от Маг Селена
|
|
Събота, 18 Август 2007 00:00 |
СМЪРТТА НА ЛЕЙДИ ДАЯНА МОЖЕШЕ ДА СЕ СЛУЧИ САМО ВЪВ ФРАНЦИЯ
 Мариане Ул е родена през 1946 година. От години ръководи във Франкфурт Центъра за лечебна практика и обучение на алтернативни лечебни методи.
През годините все по-силно се изразяват свръхсетивните й медиативни възприятия и днес тя е призната в целия свят за един от най-изявените медиуми.
Днес ви предлагаме продължение на виденията на Мариане Ул за смъртта на някои от великите хора.
Отново чувам гласа, който вече не вика така високо: Те убиха принцеса Даяна! Те я убиха! След това става тихо. Съвсем тихо.
Нещо в мене се бунтува, нещо ме разтърсва до костите. Кой я уби, питам? Отговор няма.
Покрай мен минават много странни течения. Честотите стават силни, по-силни, много силни и ясни. Много биха искали да я убият, чувам отново гласа. Британските секретни служби, например, по нареждане на Нейно величество или някое фанатично, подмолно движение. Причините за смъртта на принцесата са толкова много, отново чувам оня глас, който прилича на звън от тенекия. Ако лейди Даяна се беше омъжила за този човек, с когото загина, това би било повече от политически скандал за тази страна с нейните сковани, така закостенели принципи. Колебая се! Не искам да слушам гласа, но той продължава да кънти. Заговор ли? Съдбата, мисията, кармата на един народ се сбъдва ли?
Не знам! А и гласът мълчи.
Вместо това се появи гласът на Мария Стюарт – две жени от съвременната история...Две съдби. Господи, какво е това трептене около мен? Нима е кармично? Мария Стюарт – Лейди Даяна. Ето, те вече са едно, те се свързаха в една душа. Пътят от светлина ги поведе заедно на пътешествието на душите. Те са вън от опасност, да – те са вън от опасност. Но спомените? Мария Стюарт: Това са преследвачите, които ме настигат в гората. Искам да се скрия. Искам, но не мога. Те ме настигат. Прииждат от всички страни, а аз продължавам да препускам. Да бягам. Чувствам се обградена... заловиха ме...
Лейди Даяна: Чувам мотоциклетите, чувам шума от движещи се мотоциклети, викове, спирачки, сблъсъка...Да, сега спря. Кръжа, кръжа. Това кръжене е толкова спокойно, съвсем спокойно е. Вече знам – ще се върна отново в новата епоха. Защото оставих нещо след себе си - бялата табелка, яката, която винаги носех, белите лилии, които украсяваха ковчега ми. Да, така е, отново ще дойда на земята. Осъзнавам, че душата ми напуска земното тяло и поема в други сфери. Сега и веднага. Знам, че пробвах в един друг свой живот да помогна на хората да осъзнаят свободата. Опитах се да кажа на тези хора какво и свободата, не те не ме разбраха. И сега пак не ме разбраха. Затова ще се върна. Трябва да кажа онова, което знам...А сега виждам колебанието си, виждам отделянето на душата от тялото ми.
Къде съм? Коя съм? Какво трябва да направя? Чувствам се лека, безкрайно лека. Душата ми е свободна. Напуснах грубото материално тяло. Но виждам ясно и отчетливо, като в обратна бленда, моята мисия. Виждам се да стоя в огъня, скрита зад пламъците. Някой ми вика, чувам името си: Йоанна, и загубвам съзнание.Огън, светло, ярко... Огън е, огън! Светло и безкрайно ярко е. И отново – Йоанна! Някой ме вика. Аз ли съм принцеса Даяна? Не, защото вече съм минала през огъня. Виждам се, чувствам се. И знам – отново ще се върна в оня свят, защото е несъвършен.
СМЪРТТА НА ЛЕЙДИ ДАЯНА МОЖЕШЕ ДА СЕ СЛУЧИ САМО ВЪВ ФРАНЦИЯ
Сега виждам ясно мисията, която съм поела – доброволно: за този живот, за тези много животи. Затова ли мястото на нещастието е във Франция, в Париж? Аз съм лейди Даяна и съм специален пратеник на тази земя, на тази планета, в епохата на по-нататъшното развитие на човечеството. От тези междинни нива виждам моята мисия. Ще се върна, ще инкарнирам отново.
Но какво чувствам по време на връзката ми с Даяна аз, медиумът Мариане Ул?
Хаос от гласове, мърморене, чувствам се като в лъжливо засмукване. Аз, медиумът, в засмукване ли попаднах? Тези гласове, които чувам, реални ли са? Вероятно да! Но какво искат да ми кажат. Всичко в мен бушува. В крайна сметка не искам да разпространявам онези гласове, зад които няма хора.
Коя съм аз? И кой ми е дал това право? И все пак чувствам дълбоко в себе си: да, вероятно това, което ми нашепват гласовете, е точно така. В мен здраво се е загнездила мисълта за реинкарнацията – един постоянно повтарящ се цикъл на живот. Защото нищо не се губи, не се губи, никаква енергия не се унищожава когато и да било. Тя е вечна. Всичко е енергия, непрекъснато възпроизвеждаща се в различни форми.
Усещам как две ръце ме държат здраво, как в този момент ме подкрепят и аз не мога да направя крачка назад.
Не, остани, ми казва оня, същият глас! И аз оставам. Някой ме избутва крачка напред. Чувам как гласовете започват да се усилват. Те ми заповядват: Кажи им, съобщи им какво се случи, за да разсъждават върху това!
Традиционното учение за реинкарнацията, което се разглежда като вероятност, и знанията за актуалните съвременни събития се смесват. Образните картини със ситуацията около лейди Даяна, нейният глас от Отвъдното все пак се появиха във виденията ми. Защо? Чувам собствения си глас как пита хаоса от гласове: Докъде ще доведе всичко това?
Отново ме връхлита многопластов хор от гласове, докато най-накрая възприемам само един от тези гласове, който казва ясно и отчетливо: Започни да разказваш за това, което чу и видя във виденията си. Хората искат да го знаят.
Хората трябва да го знаят! И не се притеснявай от това, че много от хората ще приемат мислите ти прекалено подозрителни, самонадеяни и странни. Те не бива да се съмняват в неща, които се разпространяват извън физическата смърт.
Разсъжденията ми продължават. Виждам Стивън Хокинг, американския изследовател на нашето време, който страда от болест, приковала го в инвалидна количка.
ВИЖДАМ КАК ТЯЛОТО СЕ ОТДЕЛЯ ОТ ДУХА МУ
А духът му става огромен. Духът му владее неговото тяло, а той му позволява да се отдели от духа, докато е още жив. Той е извънреден пратеник на хората, които ни представя пред очите със силата и духа им.
Чувствам се много объркана, ясно чувам нечий плач и чувствам дълбоко възмущение. Виждам как бавно се придвижва ковчегът на лейди Даяна, а хората хващат носните си кърпички. Мъжете засрамено бършат сълзите от лицето си. Всички плачат – деца и възрастни.
Виждам ясно и ковчега, който е покрит с платно. Бели лилии отгоре го красят. Те са посланието на единия от братята, който сега поема семейната карма. Силно и отчетливо обвинява и обещава: Ще се грижа за това, което ти не довърши. Обещавам го пред ковчега ти...
А аз, медиумът, виждам кръгла форма от бели рози в краката на мъртвата. А върху тях едно писмо. Опитвам се да прочета какво е написано в него, но пред очите ми се появява една, единствена дума: Мама!
Любовта на твоите деца, Даяна, е в това писмо. Как да ти го кажа аз, един медиум, промъкнал се в царството на мислите и на делата ти. В изживяванията ти, на трептенията ти, които ми казват, че ти ще продължиш да помагаш на децата си от Отвъдното, от онова, другото ниво. Че ще ги закриляш, за да израснат самостоятелни и да закрилят мисията ти. Как да им кажа, че ти си в състояние да ги дариш с още много любов? Събирам целия си кураж, за да запиша някъде ясно и отчетливо всичкото онова, което ми се казва отгоре:
СМЪРТ НЯМА! ИМА ВЕЧЕН ЖИВОТ!
Има безкрайност, вечност. И любовта е безкрайна. Притегателната сила на хората, които плачат за теб, които са се събрали по улиците на родината ти, които се събират по улиците на света, е огромна. Техните сълзи ще се превърнат в река, в потоп, който облагородява. Сълзите пречистват от всякаква поквара.
Ти, лейди Даяна, направи така, че всички нации на планетата Земя да се замислят върху злото и доброто. Ти обаче знаеш, че хората, които днес плачат за теб, един ден ще бъдат близо до теб. И тогава ти ще им покажеш какво е вяра и обич.
Моля онези, които сега четат тези редове, да се вслушат дълбоко в себе си, без гняв и болка, и да оставят да покълне у тях усещането за всемирна любов.
Но къде са моите видения?
Защо всичко онова, което беше около мен, изчезна и аз отново съм в ежедневието. Трябва да се залавям с всекидневната си работа. Времето ме гони, времето ме застига. Но онова, което ми се показа по време на медитацията, не ми излиза от ума. Питам се: какво успях да чуя? И какво, всъщност, беше станало?
Часовете и дните отминават. Срещам семейството си, разказвам им за моите видения. За онова, което изживях с гласа на лейди Даяна. Виждам как моите близки настръхват, обзема ги тягостно чувство. Те навярно не могат да проумеят колко безсмислена е една такава смърт. И точно това ме кара да напиша тези редове, с които да споделя моите видения като медиум. И не само за лейди Даяна.
АЗ ЧУВАХ И ВИЖДАХ МАЙКА ТЕРЕЗА
Изминаха доста дни. Медиите започнаха да показват освен лейди Даяна и майка Тереза. Аз се свързвам с моя глас от Отвъдното, но вместо да чуя гласове, виждам мъртвото тяло на майка Тереза и хиляди хора, събрани около него.
Тръпки побиват тялото ми. Двойственост на случайностите. Какво става тук? Небето всичките си ангели ли ще прибере? Краката ми се подкосяват. Гласовете идват, гласовете се връщат при мен. Ти помниш ли своето първо видение, ме питат, не виждаш ли, че небето прибира своите ангели обратно?
Да, виждам. Там е майка Тереза, която се приготвя да присъства на литургията в памет на лейди Даяна.
Чувам познатия глас, който ми казва: Не! Лейди Даяна подаде ръка на тази зряла, с богат опит жена.
Да, това е майка Тереза – светицата измежду живите, светицата на народа. Тих гняв пропълзява в мен, защото тези прогласени съновници и властители казаха само едно: Осъдително е делото й.
Майко Тереза, проглушавам тишината, коя беше ти? Дай ми, моля те, знак! И чувам тихия й глас: Аз бях Ана, Ана. А сега бях Майка Тереза...
Събудих се и гласът изчезна. Очите ми съзряха ярка светлина, безкрайно красива ярка светлина. Очите ми започнаха да се пълнят със сълзи, които бавно се стичаха по бузите ми. Така горещо исках да плача, но нямах време за това. Така много исках да тъгувам, защото небето прибира своите ангели, а хората ги губят, когато са им толкова необходими. Остава ни само едно – да продължаваме да вярваме, че те са там, всички помощници на Бога, ангелите от съвременната ни история.
Отново в мен нахлуват мислите, които непрекъснато ми се натрапват: Кажи им, сподели съкровеното, че лейди Даяна беше пожертвана. И убита!
Добре, ще им го кажа. Но как да разкажа за онова голямо доверие между старата мъдра жена – Майка Тереза, и младата лейди Даяна. Два ангела. Два небесни ангела, които Бог прибра един след друг. Но гласът отгоре ми казва друго: това са преживявания на реинкарнация. Реинкарнация на повторно преживяване. Две ангелски души, които са се виждали хиляди пъти и са се разпознали и в този си живот. Защо иначе и двете ще твърдят, че са толкова близки.
РЕИНКАРНАЦИЯ? ПОВТОРНО РАЗПОЗНАВАНЕ?
Не знам защо ми хрумва мисълта, че любовта и приятелството са без време и пространство. И без възраст. Любовта е съставна част на вечността.
И отново идва гласът: Тя беше Ана, Ана, Ана... Коя е била тази Ана? Не пише ли в един исторически документ, че Ана е била майката на Мария - майката на пророка Исус. Дали наистина е така? Не тая съмнения относно казаното ми от гласовете. Те са моите символи на любовта и добротата. Медитацията, която за пореден път преживявам, ми дава усещането за една необикновена жена. При тази мисъл при мен отново се връща онзи метален глас, който ми казва: Тя беше светицата на земята. За нея няма смърт, тя ще се върне на земята с още по-велика мисия. Тази жена, майка Тереза, е велика. Медиите показват как децата мръсни, хроми, гладни плачат по улиците за смъртта на майка Тереза. Плачат бедни и богати, плачат творци и политици, всички плачат, макар и само със сърцата си. Те стоят смирено пред тленните останки на най-великата жена на планетата – Майка Тереза. Тя пребивава на нашата земя 87 години от нашето летоброене. Хора, всички, които четете тези редове сега, мислете за по-нататък, придържайте се към чувствата си, запомняйте ги и ги разгласявайте. Жестокостите на този свят и дошлите ангели в него не са случайно явление на тази планета...
БЛИЦ ИНТЕРВЮ С МАРИАНЕ УЛ: НИЕ НЕ СЕ НАУЧИХМЕ ДА РАЗЛИЧАВАМЕ СВЕТЦИТЕ
Всичко онова, което ни се случва днес, не е случайно и има определен смисъл, твърди известният медиум
- Как идват при вас виденията? Като картина, звук или нещо, което не може да се опише?
- Говори ми един мъдър глас. И докато той ми говори, пред очите си виждам картините от едно пътешествие на души, които пътуват към светлината.
- Как ще определите с няколко изречения видението си за лейди Даяна?
- Тя плаче заедно с народа. Загубено време е. Тя е кралицата на сърцата. И лебедът разперва крилата си. Той ще я понесе над морето, душата й, духа й, на малкия остров – за пробуждането, за разцъфването, за въздействието. Едно засмукване я улавя. Тъмнозелено е, доколкото го виждам, и я отвежда. Към вечността.
- Вие къде сте сега? Във видението или в действителността?
- Аз живея сега в тази действителност, но едновременно с това и в едно видение, което няма край. Гласовете ме довеждат в ежедневието ми. Това са гласове, които ми нашепват картини пред затворените ми очи и аз ги виждам.
Гласът ме ръководи: виж насам, виж натам! Чуй това и го разказвай на хората, те трябва да знаят. И аз изпълнявам, разбира се.
- Какво друго искат от вас гласовете?
- Искат да не съм само разказвач на истории, както е било преди хиляди години в дворовете на царете. Да не съм и списвач, който само записва събитията. А да кажа на хората истината. Ето сега, там, пред мен виждам една ръка. Това е галещата ръка на лейди Даяна. Тя дарява утеха, утеха на един мъж. Познавам го! Това е Елтън Джон, който е сломен от скръб и стои пред урната на приятеля си. Тя му дава утеха, топлина, усмивка и му казва, макар че той не я чува: Ние тъгуваме с теб, Елтън Джон. И аз тъгувам по един приятел, по Джани Версаче... Лейди Даяна, Елтън Джон, Джани Версаче, майка Тереза – те всички се познават, всички. Свързва ги една невидима за другите, но не и за мен лента – лентата на едновременната инкарнация. Всеки от тях е причислен към персонално място – мястото им в тази епоха, за да дадат нещо добро на хората.
- Какво е последното ви видение?
- Необикновено хубав летен ден. Намирам се на специално място, на спокойствието, на мира и уравновесеността, изпълнено с хармонията на заобикалящата ме природа. Няма ги гласовете, тялото ми е леко и ефирно като от коприна. Стоя в басейна и се оставям да бъда носена от водата. И изведнъж чувам глас: Версаче е мъртъв, Версаче е убит. Кой е Версаче, питам, защото наистина не знам кой е той. Гласът отвръща: Моделиерът, та ти го знаеш. В отпуснатото състояние във водата цялото ми мислене беше като изтрито. Бях се освободила от всякакви външни дразнения и въздействия и бях потънала в дълбока медитация с елемента вода. Ах, да, спомените ми започват да се връщат много бавно. Извиках: Къде си сега, Версаче?
Изведнъж се стреснах, защото на минутата изпаднах в състояние на вакуум. Заобикалящата ме картина се разпадна пред очите ми, възприятието ми и състоянието на съзнанието ми се промениха. Вътрешните ми сетива се отвориха за информацията, която потече към мен със скоростта на светлината. Тази информация ме връхлетя и попаднах в едно невероятно засмукване в други нива. И осъзнах това, което гласът искаше да ми каже: Платено убийство. Версаче сам го поръча, той плати на убиеца, като даде парите на приятеля си. Той му даде парите – парите, които Версаче плати за своята смърт. Убиецът беше възнаграден царски. Той му каза: “Кога и къде ще го направиш, не искам никога да узная, никога. Предоставям го на теб и на хода на времето. Но моля за изпълнение.”
Така Версаче поръча собствената си смърт. И плати за нея. Видението пред очите ми става по-ярко, появява се Версаче. И казва: Бях болен от рак. Болен съм от рак. И нося в себе си смъртоносната болест. Съзнателно взех решението, че не искам и няма да страдам, преди да умра. Не искам да бъда досаден. В противен случай това, което създадох, ще се разпадне. А аз не искам това... И видението се изтрива като скреж от прозореца. В мен нахлуват само собствените ми мисли. Те не просто нахлуват, те се мятат, блъскат се една в друга и не ми дават покой. Те бяха изненадващи и за самата мен, но ми донесоха онова спокойствие, което ме обзе след това видение, защото то беше последно. Не искам повече онзи глаНЕБЕТО ПРИБИРА СВОИТЕ АНГЕЛИ
Мариане Ул е родена през 1946 година. От години ръководи във Франкфурт Центъра за лечебна практика и обучение на алтернативни лечебни методи.
През годините все по-силно се изразяват свръхсетивните й медиативни възприятия и днес тя е призната в целия свят за един от най-изявените медиуми.
Днес ви предлагаме продължение на виденията на Мариане Ул за смъртта на някои от великите хора.
Отново чувам гласа, който вече не вика така високо: Те убиха принцеса Даяна! Те я убиха! След това става тихо. Съвсем тихо.
Нещо в мене се бунтува, нещо ме разтърсва до костите. Кой я уби, питам? Отговор няма.
Покрай мен минават много странни течения. Честотите стават силни, по-силни, много силни и ясни. Много биха искали да я убият, чувам отново гласа. Британските секретни служби, например, по нареждане на Нейно величество или някое фанатично, подмолно движение. Причините за смъртта на принцесата са толкова много, отново чувам оня глас, който прилича на звън от тенекия. Ако лейди Даяна се беше омъжила за този човек, с когото загина, това би било повече от политически скандал за тази страна с нейните сковани, така закостенели принципи. Колебая се! Не искам да слушам гласа, но той продължава да кънти. Заговор ли? Съдбата, мисията, кармата на един народ се сбъдва ли?
Не знам! А и гласът мълчи.
Вместо това се появи гласът на Мария Стюарт – две жени от съвременната история...Две съдби. Господи, какво е това трептене около мен? Нима е кармично? Мария Стюарт – Лейди Даяна. Ето, те вече са едно, те се свързаха в една душа. Пътят от светлина ги поведе заедно на пътешествието на душите. Те са вън от опасност, да – те са вън от опасност. Но спомените? Мария Стюарт: Това са преследвачите, които ме настигат в гората. Искам да се скрия. Искам, но не мога. Те ме настигат. Прииждат от всички страни, а аз продължавам да препускам. Да бягам. Чувствам се обградена... заловиха ме...
Лейди Даяна: Чувам мотоциклетите, чувам шума от движещи се мотоциклети, викове, спирачки, сблъсъка...Да, сега спря. Кръжа, кръжа. Това кръжене е толкова спокойно, съвсем спокойно е. Вече знам – ще се върна отново в новата епоха. Защото оставих нещо след себе си - бялата табелка, яката, която винаги носех, белите лилии, които украсяваха ковчега ми. Да, така е, отново ще дойда на земята. Осъзнавам, че душата ми напуска земното тяло и поема в други сфери. Сега и веднага. Знам, че пробвах в един друг свой живот да помогна на хората да осъзнаят свободата. Опитах се да кажа на тези хора какво и свободата, не те не ме разбраха. И сега пак не ме разбраха. Затова ще се върна. Трябва да кажа онова, което знам...А сега виждам колебанието си, виждам отделянето на душата от тялото ми.
Къде съм? Коя съм? Какво трябва да направя? Чувствам се лека, безкрайно лека. Душата ми е свободна. Напуснах грубото материално тяло. Но виждам ясно и отчетливо, като в обратна бленда, моята мисия. Виждам се да стоя в огъня, скрита зад пламъците. Някой ми вика, чувам името си: Йоанна, и загубвам съзнание.Огън, светло, ярко... Огън е, огън! Светло и безкрайно ярко е. И отново – Йоанна! Някой ме вика. Аз ли съм принцеса Даяна? Не, защото вече съм минала през огъня. Виждам се, чувствам се. И знам – отново ще се върна в оня свят, защото е несъвършен.
СМЪРТТА НА ЛЕЙДИ ДАЯНА МОЖЕШЕ ДА СЕ СЛУЧИ САМО ВЪВ ФРАНЦИЯ
Сега виждам ясно мисията, която съм поела – доброволно: за този живот, за тези много животи. Затова ли мястото на нещастието е във Франция, в Париж? Аз съм лейди Даяна и съм специален пратеник на тази земя, на тази планета, в епохата на по-нататъшното развитие на човечеството. От тези междинни нива виждам моята мисия. Ще се върна, ще инкарнирам отново.
Но какво чувствам по време на връзката ми с Даяна аз, медиумът Мариане Ул?
Хаос от гласове, мърморене, чувствам се като в лъжливо засмукване. Аз, медиумът, в засмукване ли попаднах? Тези гласове, които чувам, реални ли са? Вероятно да! Но какво искат да ми кажат. Всичко в мен бушува. В крайна сметка не искам да разпространявам онези гласове, зад които няма хора.
Коя съм аз? И кой ми е дал това право? И все пак чувствам дълбоко в себе си: да, вероятно това, което ми нашепват гласовете, е точно така. В мен здраво се е загнездила мисълта за реинкарнацията – един постоянно повтарящ се цикъл на живот. Защото нищо не се губи, не се губи, никаква енергия не се унищожава когато и да било. Тя е вечна. Всичко е енергия, непрекъснато възпроизвеждаща се в различни форми.
Усещам как две ръце ме държат здраво, как в този момент ме подкрепят и аз не мога да направя крачка назад.
Не, остани, ми казва оня, същият глас! И аз оставам. Някой ме избутва крачка напред. Чувам как гласовете започват да се усилват. Те ми заповядват: Кажи им, съобщи им какво се случи, за да разсъждават върху това!
Традиционното учение за реинкарнацията, което се разглежда като вероятност, и знанията за актуалните съвременни събития се смесват. Образните картини със ситуацията около лейди Даяна, нейният глас от Отвъдното все пак се появиха във виденията ми. Защо? Чувам собствения си глас как пита хаоса от гласове: Докъде ще доведе всичко това?
Отново ме връхлита многопластов хор от гласове, докато най-накрая възприемам само един от тези гласове, който казва ясно и отчетливо: Започни да разказваш за това, което чу и видя във виденията си. Хората искат да го знаят.
Хората трябва да го знаят! И не се притеснявай от това, че много от хората ще приемат мислите ти прекалено подозрителни, самонадеяни и странни. Те не бива да се съмняват в неща, които се разпространяват извън физическата смърт.
Разсъжденията ми продължават. Виждам Стивън Хокинг, американския изследовател на нашето време, който страда от болест, приковала го в инвалидна количка.
ВИЖДАМ КАК ТЯЛОТО СЕ ОТДЕЛЯ ОТ ДУХА МУ
А духът му става огромен. Духът му владее неговото тяло, а той му позволява да се отдели от духа, докато е още жив. Той е извънреден пратеник на хората, които ни представя пред очите със силата и духа им.
Чувствам се много объркана, ясно чувам нечий плач и чувствам дълбоко възмущение. Виждам как бавно се придвижва ковчегът на лейди Даяна, а хората хващат носните си кърпички. Мъжете засрамено бършат сълзите от лицето си. Всички плачат – деца и възрастни.
Виждам ясно и ковчега, който е покрит с платно. Бели лилии отгоре го красят. Те са посланието на единия от братята, който сега поема семейната карма. Силно и отчетливо обвинява и обещава: Ще се грижа за това, което ти не довърши. Обещавам го пред ковчега ти...
А аз, медиумът, виждам кръгла форма от бели рози в краката на мъртвата. А върху тях едно писмо. Опитвам се да прочета какво е написано в него, но пред очите ми се появява една, единствена дума: Мама!
Любовта на твоите деца, Даяна, е в това писмо. Как да ти го кажа аз, един медиум, промъкнал се в царството на мислите и на делата ти. В изживяванията ти, на трептенията ти, които ми казват, че ти ще продължиш да помагаш на децата си от Отвъдното, от онова, другото ниво. Че ще ги закриляш, за да израснат самостоятелни и да закрилят мисията ти. Как да им кажа, че ти си в състояние да ги дариш с още много любов? Събирам целия си кураж, за да запиша някъде ясно и отчетливо всичкото онова, което ми се казва отгоре:
СМЪРТ НЯМА! ИМА ВЕЧЕН ЖИВОТ!
Има безкрайност, вечност. И любовта е безкрайна. Притегателната сила на хората, които плачат за теб, които са се събрали по улиците на родината ти, които се събират по улиците на света, е огромна. Техните сълзи ще се превърнат в река, в потоп, който облагородява. Сълзите пречистват от всякаква поквара.
Ти, лейди Даяна, направи така, че всички нации на планетата Земя да се замислят върху злото и доброто. Ти обаче знаеш, че хората, които днес плачат за теб, един ден ще бъдат близо до теб. И тогава ти ще им покажеш какво е вяра и обич.
Моля онези, които сега четат тези редове, да се вслушат дълбоко в себе си, без гняв и болка, и да оставят да покълне у тях усещането за всемирна любов.
Но къде са моите видения?
Защо всичко онова, което беше около мен, изчезна и аз отново съм в ежедневието. Трябва да се залавям с всекидневната си работа. Времето ме гони, времето ме застига. Но онова, което ми се показа по време на медитацията, не ми излиза от ума. Питам се: какво успях да чуя? И какво, всъщност, беше станало?
Часовете и дните отминават. Срещам семейството си, разказвам им за моите видения. За онова, което изживях с гласа на лейди Даяна. Виждам как моите близки настръхват, обзема ги тягостно чувство. Те навярно не могат да проумеят колко безсмислена е една такава смърт. И точно това ме кара да напиша тези редове, с които да споделя моите видения като медиум. И не само за лейди Даяна.
АЗ ЧУВАХ И ВИЖДАХ МАЙКА ТЕРЕЗА
Изминаха доста дни. Медиите започнаха да показват освен лейди Даяна и майка Тереза. Аз се свързвам с моя глас от Отвъдното, но вместо да чуя гласове, виждам мъртвото тяло на майка Тереза и хиляди хора, събрани около него.
Тръпки побиват тялото ми. Двойственост на случайностите. Какво става тук? Небето всичките си ангели ли ще прибере? Краката ми се подкосяват. Гласовете идват, гласовете се връщат при мен. Ти помниш ли своето първо видение, ме питат, не виждаш ли, че небето прибира своите ангели обратно?
Да, виждам. Там е майка Тереза, която се приготвя да присъства на литургията в памет на лейди Даяна.
Чувам познатия глас, който ми казва: Не! Лейди Даяна подаде ръка на тази зряла, с богат опит жена.
Да, това е майка Тереза – светицата измежду живите, светицата на народа. Тих гняв пропълзява в мен, защото тези прогласени съновници и властители казаха само едно: Осъдително е делото й.
Майко Тереза, проглушавам тишината, коя беше ти? Дай ми, моля те, знак! И чувам тихия й глас: Аз бях Ана, Ана. А сега бях Майка Тереза...
Събудих се и гласът изчезна. Очите ми съзряха ярка светлина, безкрайно красива ярка светлина. Очите ми започнаха да се пълнят със сълзи, които бавно се стичаха по бузите ми. Така горещо исках да плача, но нямах време за това. Така много исках да тъгувам, защото небето прибира своите ангели, а хората ги губят, когато са им толкова необходими. Остава ни само едно – да продължаваме да вярваме, че те са там, всички помощници на Бога, ангелите от съвременната ни история.
Отново в мен нахлуват мислите, които непрекъснато ми се натрапват: Кажи им, сподели съкровеното, че лейди Даяна беше пожертвана. И убита!
Добре, ще им го кажа. Но как да разкажа за онова голямо доверие между старата мъдра жена – Майка Тереза, и младата лейди Даяна. Два ангела. Два небесни ангела, които Бог прибра един след друг. Но гласът отгоре ми казва друго: това са преживявания на реинкарнация. Реинкарнация на повторно преживяване. Две ангелски души, които са се виждали хиляди пъти и са се разпознали и в този си живот. Защо иначе и двете ще твърдят, че са толкова близки.
РЕИНКАРНАЦИЯ? ПОВТОРНО РАЗПОЗНАВАНЕ?
Не знам защо ми хрумва мисълта, че любовта и приятелството са без време и пространство. И без възраст. Любовта е съставна част на вечността.
И отново идва гласът: Тя беше Ана, Ана, Ана... Коя е била тази Ана? Не пише ли в един исторически документ, че Ана е била майката на Мария - майката на пророка Исус. Дали наистина е така? Не тая съмнения относно казаното ми от гласовете. Те са моите символи на любовта и добротата. Медитацията, която за пореден път преживявам, ми дава усещането за една необикновена жена. При тази мисъл при мен отново се връща онзи метален глас, който ми казва: Тя беше светицата на земята. За нея няма смърт, тя ще се върне на земята с още по-велика мисия. Тази жена, майка Тереза, е велика. Медиите показват как децата мръсни, хроми, гладни плачат по улиците за смъртта на майка Тереза. Плачат бедни и богати, плачат творци и политици, всички плачат, макар и само със сърцата си. Те стоят смирено пред тленните останки на най-великата жена на планетата – Майка Тереза. Тя пребивава на нашата земя 87 години от нашето летоброене. Хора, всички, които четете тези редове сега, мислете за по-нататък, придържайте се към чувствата си, запомняйте ги и ги разгласявайте. Жестокостите на този свят и дошлите ангели в него не са случайно явление на тази планета...
БЛИЦ ИНТЕРВЮ С МАРИАНЕ УЛ: НИЕ НЕ СЕ НАУЧИХМЕ ДА РАЗЛИЧАВАМЕ СВЕТЦИТЕ
Всичко онова, което ни се случва днес, не е случайно и има определен смисъл, твърди известният медиум
- Как идват при вас виденията? Като картина, звук или нещо, което не може да се опише?
- Говори ми един мъдър глас. И докато той ми говори, пред очите си виждам картините от едно пътешествие на души, които пътуват към светлината.
- Как ще определите с няколко изречения видението си за лейди Даяна?
- Тя плаче заедно с народа. Загубено време е. Тя е кралицата на сърцата. И лебедът разперва крилата си. Той ще я понесе над морето, душата й, духа й, на малкия остров – за пробуждането, за разцъфването, за въздействието. Едно засмукване я улавя. Тъмнозелено е, доколкото го виждам, и я отвежда. Към вечността.
- Вие къде сте сега? Във видението или в действителността?
- Аз живея сега в тази действителност, но едновременно с това и в едно видение, което няма край. Гласовете ме довеждат в ежедневието ми. Това са гласове, които ми нашепват картини пред затворените ми очи и аз ги виждам.
Гласът ме ръководи: виж насам, виж натам! Чуй това и го разказвай на хората, те трябва да знаят. И аз изпълнявам, разбира се.
- Какво друго искат от вас гласовете?
- Искат да не съм само разказвач на истории, както е било преди хиляди години в дворовете на царете. Да не съм и списвач, който само записва събитията. А да кажа на хората истината. Ето сега, там, пред мен виждам една ръка. Това е галещата ръка на лейди Даяна. Тя дарява утеха, утеха на един мъж. Познавам го! Това е Елтън Джон, който е сломен от скръб и стои пред урната на приятеля си. Тя му дава утеха, топлина, усмивка и му казва, макар че той не я чува: Ние тъгуваме с теб, Елтън Джон. И аз тъгувам по един приятел, по Джани Версаче... Лейди Даяна, Елтън Джон, Джани Версаче, майка Тереза – те всички се познават, всички. Свързва ги една невидима за другите, но не и за мен лента – лентата на едновременната инкарнация. Всеки от тях е причислен към персонално място – мястото им в тази епоха, за да дадат нещо добро на хората.
- Какво е последното ви видение?
- Необикновено хубав летен ден. Намирам се на специално място, на спокойствието, на мира и уравновесеността, изпълнено с хармонията на заобикалящата ме природа. Няма ги гласовете, тялото ми е леко и ефирно като от коприна. Стоя в басейна и се оставям да бъда носена от водата. И изведнъж чувам глас: Версаче е мъртъв, Версаче е убит. Кой е Версаче, питам, защото наистина не знам кой е той. Гласът отвръща: Моделиерът, та ти го знаеш. В отпуснатото състояние във водата цялото ми мислене беше като изтрито. Бях се освободила от всякакви външни дразнения и въздействия и бях потънала в дълбока медитация с елемента вода. Ах, да, спомените ми започват да се връщат много бавно. Извиках: Къде си сега, Версаче?
Изведнъж се стреснах, защото на минутата изпаднах в състояние на вакуум. Заобикалящата ме картина се разпадна пред очите ми, възприятието ми и състоянието на съзнанието ми се промениха. Вътрешните ми сетива се отвориха за информацията, която потече към мен със скоростта на светлината. Тази информация ме връхлетя и попаднах в едно невероятно засмукване в други нива. И осъзнах това, което гласът искаше да ми каже: Платено убийство. Версаче сам го поръча, той плати на убиеца, като даде парите на приятеля си. Той му даде парите – парите, които Версаче плати за своята смърт. Убиецът беше възнаграден царски. Той му каза: “Кога и къде ще го направиш, не искам никога да узная, никога. Предоставям го на теб и на хода на времето. Но моля за изпълнение.”
Така Версаче поръча собствената си смърт. И плати за нея. Видението пред очите ми става по-ярко, появява се Версаче. И казва: Бях болен от рак. Болен съм от рак. И нося в себе си смъртоносната болест. Съзнателно взех решението, че не искам и няма да страдам, преди да умра. Не искам да бъда досаден. В противен случай това, което създадох, ще се разпадне. А аз не искам това... И видението се изтрива като скреж от прозореца. В мен нахлуват само собствените ми мисли. Те не просто нахлуват, те се мятат, блъскат се една в друга и не ми дават покой. Те бяха изненадващи и за самата мен, но ми донесоха онова спокойствие, което ме обзе след това видение, защото то беше последно. Не искам повече онзи глас да ми казва какво да правя. И дано не го чуя никога...
с да ми казва какво да правя. И дано не го чуя никога...
Добавете тази страница към любимата Ви социална мрежа, към любими, отметки....
|
|
