- Маг Живин, получаваме доста писма от читатели, които изказват неудовлетворение от работата на ваши колеги. Не са получили онова, за което са отишли. Какво е вашето мнение?

МАГ ЖИВИН: Трудно е да се отговори еднозначно, защото нещата зависят както от работата на магьосника, така и от желанието на клиента. Избягвам да обсъждам работата, успехите и провалите на колегите си. В магията е като на бойно поле – понякога побеждаваш, понякога не толкова убедително. Колкото повече победи имаш, толкова по-добър те водят. Но според мен разковничето е по-скоро във втората страна или по-точно в желанията на хората.

Магьосниците понякога просто са склонни да ги залъгват, било заради някой лев, било заради репутация, било заради друго. Но всъщност желанията, които ни ядат отвътре, са нашите най-върли изпитания в рамките на житейския ни път. Някои по-крайни източни учения препоръчват да се убие желанието, за да можем да получим просветление за същността на нещата и оттам освобождение от илюзиите и от потока на преражданията.

За жалост не всички са толкова извисени. Не че не могат да бъдат, но просто не се стремят към подобни постижения. За тях е по-приемлив пътят, предлаган от класическата тантра. В него най-общо казано се твърди, че след като сме хора е нормално да имаме желания. Ако желанията ни са несвоекористни, няма лошо. А как да са такива желанията ни? Ами много просто, като искаме това, което е подходящо за нас и нашия жизнен път, а не онова, което страстно желаем.

Подходящото за нас в даден момент получаваме без излишно усилие и като на тепсия. Страстно желаните неща обикновено са свързвани с трудно достижими притежания и следователно са изцяло в сферата на алчността, независимо дали желаем много пари, много имоти или пък да притежаваме хора. Всеки от нас се ражда както със свободна воля, така и с неотклонимо предопределение, в рамките на което да се теши с въпросната свободна воля. В това предопределение е и всичко, което ни е най-необходимо, за да изминем жизнения си път и да осъществим това, за което сме се родили на тази земя.

А в рамките на свободната воля обикновено са всичките ни стремежи да кривнем от предопределения ни път и да се сдобием с повече земни облаги и притежания. Та именно с този конфликт се занимаваме през по-голяма част от живота ни – т.е. занимаваме се с глупости. Точно като едни двойкаджии, които вместо да чуят урока и да го запомнят още докато учителят го преподава, са заети да кроят планове как да направят така, че в следващия час да отсъстват, за да не ги изпитат. Всъщност свободната воля е, за да ни подпомага да подходим творчески към предопределението и не да го избегнем, а да извлечем възможно най-голяма полза от него. Но никой не ме пита за тези работи, всеки си иска нещо си там и колкото повече, толкова по-добре.

- Искате да кажете, че хората са прекалено алчни в желанията си?

МАГ ЖИВИН: Това го казвате вие. Аз не съм тук, за да съдя когото и да било, а за да помагам на хората в труден момент. Но в практиката ми прави впечатление, че колкото по-умерени и по-съобразени с житейския път са желанията, толкова по-лесно и пълно се осъществяват. Нека ви дам пример. В приемната ми беше дошъл за помощ г-н Бранев. Имаше собствен малък бизнес, който беше започнал да запада. По време на магическия анализ установих, че г-н Бранев беше пообъркал нещата и беше изпаднал в критична ситуация. Желанието му се ограничаваше до това да изхранва семейството си и да не му се налага да уволнява някой от четиримата работници, на които даваше хляб. Поговорихме и се захванах за работа. След около месец клиентът ми вече беше закрепил бизнеса си, а след половин година откри допълнителен търговски обект.

Но при г-жа Ганева нещата се бяха сложили по друг начин. При делба на имоти в рода видяла възможност да „отхапе по-голямо парче”. Посетила моя колежка, която й работила за успех в съдебните делби. Точно тогава всичко се срутило. Дамата разказваше и плачеше. Започнали болести в семейството, под вилата им избила вода и всичко станало в мухъл, пиян шофьор отнесъл декоративната ограда пред дома им, а нямали застраховка... През време на цялата магическата консултация се опитвах тактично да обясня на клиентката, че е попрекалила в материалните си щения, но че нещата не са непоправими. Сякаш не ме чуваше. Стана и си излезе. Появи се отново след седмица. Каза ми: „Маг Живин, работете, вече не се понася. Вчера, докато бяхме на работа, някакви роми с каруца дошли и отсекли брезата в двора, нали нямаме ограда...” Изчистих магията за „късмет в делбата”, осигурих надеждна защита и леко благораздвижих събитията около клиентката ми, колкото да си стъпи на краката. След около два месеца дойде да ми благодари. Поднесе ми подарък и ме увери, че имала обеца на ухото за цял живот. Дано!

- Винаги ли неоправдано алчните желания се наказват по подобен начин?

МАГ ЖИВИН: Не. Нали знаете онази сентенция, че Господ ни наказвал като изпълнявал желанията ни. Ако трябва да сме искрени, това е най-честият случай. Имаме някакво страстно желание и алчността ни бива удовлетворявана. После се жалваме: „Господи, аз ли криво те молих или Ти криво ме разбра?” Глупости! Правилно сме молили, но за криви неща. Правилно са ни разбрали молитвите и са ги удовлетворили. Кой ни е крив, че е трудно да ни се угоди?!? Или че няма роза без бодли, или пък мед без жило. Подобен беше случаят с г-жа Иванова. Преди няколко месеца, още като госпожица, беше дошла да иска от мен да й помогна да се омъжи за приятеля си. Тогава и обясних, че става въпрос за нейния свободен избор и че мога да й работя, и да получи желаното, но че ще съжалява жестоко. Дадох й едномесечен срок да помисли.

Направи ми дупки в ушите – звънеше всеки ден да попита може ли вече да се работи. Накрая седнах и работих. След два месеца се ожениха. След три месеца младоженецът престана да се прибира в семейното гнездо. След пет замина за Италия с някаква своя приятелка и сега съпругата му не може да го открие, дори колкото да се разведе, защото новият мъж - мъжът на живота й, се е появил точно както й предрекох, и вече е на път да го изпусне... Човещинка, какво да правиш! Ще речете защо не й помогнете с магия? Ще ви отвърна: „Че нали вече й помогнах да постигне желаното?” Бях я предупредил за новия мъж в живота й, както и за всичко останало. Имаше правото да избира – избра си това. Силите, с които работя не са „момчета за всичко”, за да ги пращам веднъж да галят, веднъж да бият. Който не внимава в урока, го учи два, че и повече пъти. А с пропуснати уроци не пускат в следващото отделение.