Банер
МАКОШ 2.jpg

ОБУЧЕНИЕ АВС"Създай Себе си"

Банер

ВАЖНО!

Във връзка със зачестилите напоследък обаждания от хора, изгорели от "услугите" на измислени мошеници, представящи се за част от екипа на "Окултен Център Селена" уведомяваме най-учтиво, че екипът ни се състои от двама души Маг Селена и Маг Живин. Всяко друго позоваване на "Окултен Център Селена", на неговия Уебсайт, на авторските ни материали и регистрирани девизи и слогани е чист опит за измама и въвеждане в заблуждение на хората в беда с цел извличане на неправомерна печалба.

Екипът на "Окултен Център Селена"

Сензационни факти за Душата
Написано от Маг Селена   
Понеделник, 29 Март 2010 17:46
Въз основата на многобройни експерименти, осъществени в Института по клинична и експериментална медицина към Сибирския филиал на Руската академия на науките (РАН), акад.В.П.Казначеев стига до следния извод: “Живото вещество (Душата) отначало се проектира като холографски полеви образ и на базата именно на този образ, изгражда конкретното си земно биохимично тяло. Следователно, има две страни на живота и първата е онази, полевата, холографската страна”.

Акад.П.П.Гаряев от РАН и колегите му са доказали експериментално, че такава холограма възниква още преди раждането на цялостния организъм. Казано грубо, информацията, идваща отвън по отношение на ембриона, кара хромозомите му да създават определен вълнови образ. И този “образ-холограма диктува на делящите се клетки кога и къде трябва да растат крака, ръце, глава.

Вълновият образ се запълва с материя, подобно на това, както леярската форма се запълва с отливката. И така, Гаряев не без основание твърди, че всяко живо същество се изгражда по предварително зададена вълнова програма. Под ръководството на Гаряев сътрудниците от отдела за теоретични проблеми на РАН практически потвърждават една от най-красивите библейски легенди за непорочното зачатие.

Експериментът е прост. От неоплоден хайвер махат всички части на ДНК, съдържащи наследствена информация. След това в останалото микроскопично късче тъкан, с помощта на генератор, въвеждат информация, снета от вече оформена попова лъжичка. И тъканта започва да се развива, появяват се мускули, нерви, кръв. “Ето така и Мария е родила, когато Светият Дух е предал на хромозомите й вълновата холограма на божия образ. Между другото, с това може да се обясни и възникването на живота на Земята.

Та нали тогава още не е имало ДНК със заложена в нея информация?! Значи, някой е трябвало да насочи вълнови холограми, които да накарат простите молекули да се съберат в по-сложни, чак до белтъците, ДНК и РНК и нататък, в сложен организъм. И тук неизбежно идваме до идеята за съществуването на някакъв Супермозък – могъщ Разум в полева форма, основа на който най-вероятно е вакуумът. Именно от вакуума слизат вълни, които носят генетична информация и енергия на всичко живо” – казва Гаряев.

Той подчертава, че науката не може да бъде спряна, иначе цивилизацията ще започне да тъпче на място, а това е гибел. Управляването на наследствеността обещава на човечеството избавление от най-страшните заболявания – генните. Учените трябва да работят именно в името на тези благородни цели. Но трябва да се помни, че съществува граница, която не трябва да се прекрачва. С такава граница се сблъскват отблизо и П.Гаряев, и помощникът му Г.Тертишний.

Идеята, която учените искали да проверят, днес им се струва кощунствена. Но когато се решили на експеримента, им се искало да проверят възможността за непорочното зачатие в друг, по-интересен от тяхна гледна точка вариант. Какво ще стане, ако с лазер се освети мъжка сперма и нейното излъчване се предаде на момиче?

За щастие, не поканили момиче. В стоящата вълна спермата започнала да издава фантастични сияния, с всевъзможни оттенъци. Учените решили, че са създали светлина, творяща живот. И като хипнотизирани се наклонили над лазерния светообраз, за да го разгледат по-добре. Внезапно и двамата почувставли силна болка в главата и срязване в корема. “Както са доказали генетиците, всички хора са братя и са произлезли от общи прародители, затова излъчването от чуждата сперма засегна и мене, - тъжно си спомня Гаряев, - но след няколко часа аз се съвзех.

А на Георгий му стана много по-зле. Болките се усилиха, а температурата се покачи до 41 градуса. Цяла седмица тя се задържа на границата на съсирване на кръвта. При това енергоинформационният удар тръгна по веригата, която свързва роднините: съпругата и детето на Георгий изпаднаха в подобно състояние... Започнахме искрено да се молим на Бог, да ни прости на нас, грешните. Обещахме повече да не се намесваме в Неговата технология. За щастие, всички оздравяха. Но получихме много сериозно предупреждение: “Ако продължите да работите, не навлизайте в светая светих на живата материя!”.

След това с учените става страхотна промяна. Повярвали в Бог, те започнали да работят само с негово разрешение. В началото на работния ден Г.Тертишний извадил полупрозрачна холограма с обемно изображение на Божията майка с Младенеца на ръце. Внимателно сложил холограмата на масата и включил лазера. “От радиото изведнъж се поля неземна музика, а стаята се изпълни с тънко благоухание. Тук не се материализираше веществото, телепортирано от Тънкия свят, но изглежда информацията за света витаеше във въздуха.“

“Проверявахме: металите и камъните, от които беше направена иконата, сами по себе си не можеха да предизвикат такъв благотворен ефект, - казва Тертишний. – Главното тук е изображението на Богородица и Младенеца. Нали, според науката за енергоинформационния обмен, това изображение е свързано с Първообраза. Тоест, през холограмата на иконата минават божествени енергии. Не е странно, че те предизвикват ефект, който е недостижим за човешките технологии”.

Според мнението на учените, когато се четат молитви над свещи, звуковите вибрации предизвикват колебания на плазмата и тя ги превръща в торсионни вълни, които се възкачват към Бога. Не само това, молитвите оказват обратен ефект – върху човека слиза Божията благодат, която изцелява и душата, и тялото.

Интересен е примерът, който привежда самият П.Гаряев: “Този труд е тема на моята докторска дисертация. Набрах автореферата на компютъра, прочетох го и поправих на екрана текста. А когато включих принтера, той изкара няколко страници само с въпросителни знаци. И докато не махнах някои части и не поправих други, той продължи да сипе въпросителни”.

Супермозъкът, според П.Гаряев, удържа учените от действия, които могат да доведат до негативни за човечеството резултати.

Но да се върнем към развитието на ембриона в майката. Душата формира и изгражда конкретното физическо тяло по предварително зададена от Духа вълнова програма.

В различните литературни източници моментът на одухотворяване на зародиша се трактува различно. В едни случаи това става в момента на зачатието, в други – през третия месец на бремеността, а в трети – в момента на първото вдишване на новороденото. Както смята проф.Волков: “Първото вдишване безусловно прибавя в навороденото нови духовни свойства на душата му, тъй като въздухът е материален носител на жизнените сили на Духа”.

Биологичното зараждане на човека се предшества от процеси на енергоинформационен обмен и взаимодействие между фините тела на родителите. Те се търсят един друг, запознават се, влюбват се, вземат решение, съгласяват се, съвъкупляват се, става зачатие и започва вътреутробният етап на формиране на физическото тяло на детето. В процеса на вътреутробното развитие на човешкия плод се формира не само физическото тяло, но и психиката му. Човек се ражда с вече формирана несъзнателна психика.

Основните програми на психичната дейност на човека през бъдещия живот във физическия свят се залагат в периода на вътрешноутробното съзряване
на плода и особено от 5-я до 9-я месец на бременността и в процеса на раждане.

Изследванията в тази насока се наричат “перинатална психология”, чийто основател е големият психиатър Станислав Гроф.

Въз основа на изучаването на огромно количество клинични материали, а също експерименти по изменение на съзнанието с помощта на най-силния халюциноген ЛСД, Гроф успява да докаже, че посмъртният опит на човека е свързан с дородовия опит, а също и с опита от раждането - момента, когато плодът напуска физическото тяло на майката.

Препаратът ЛСД е открит от швейцарския химик Алберт Хофман през 1943 г. Той има психоактивни свойства и позволява съзнанието да се въвежда в необичайно състояние. През петдесетте и шестдесетте години, с помощта на този препарат психиатрията получава важни резултати в областта на психологическите изследвания.

Главният момент на всички тези изследвания се оказва фактът, че в състояние на изменено, необичайно съзнание, съвсем различни по възраст, култура, религиозна принадлежност и т.н. хора, са преживяли практически едно и също нещо, имали са едни и същи видения, преминавали са в това състояние едни и същи пътища. Въз основа на тези резултати, учените са стигнали до извода, че матрица на подобен опит съществува в съзнанието, като нормална съставна част на човешката личност.

Ще добавим, че ЛСД не е лекарствен препарат, не е средство за лечение, а е средство за въвеждане на съзнанието на човека в необичайно състояние. Тъй като това средство започва да се прилага широко от дилетанти и последствията от това са имали отрицателен характер (включително до смъртен изход), то бива отнесено в категорията на наркотиците и забранено за широко използване.

В изследванията на Гроф всеки пациент, приел серия дози от ЛСД, всеки път разкрива все по-дълбоко ниво на несъзнателната памет. В процеса на действие на ЛСД пациентът изпитва халюцинации, които веднага описва и обсъжда с психотерапевта, като запазва с него съзнателен контакт. Всичко това е регистрирано и С.Гроф, заедно с група сътрудници, е събрал повече от 6000 отговора.

Какъв образ на човешкото несъзнателно е възникнал на основата на такъв богат материал? Пълен хаос от впечатления и картини или в него има някакъв ред и структура? Оказва се, че е вярно второто, въпреки че всеки терапевтичен сеанс с използване на ЛСД е неповторим, както е неповторима всяка човешка личност. Но успяват да систематизират целия получен материал и да построят модел на несъзнателната човешка психика. С.Гроф отделя четири така наречени “перинатални матрици” на несъзнателната психика на човека, които се формират в утробата на майката и в момента на раждането.

Първа матрица – “начално единство с майката”. Това е периодът на вътреутробния живот (от 5-ия до 9-ия месец на бременността) до началото на раждането. Според съобщенията на пациентите, плодът в утробата на майката чувства райско, “океанско!” съществуване, единство с Космоса, отсъствие на противоположности, време и пространство, непосредствен контакт със свещеното, безкрайността и вечността. Тялото сякаш има космически размери, съзнанието се отъждествява с цялата Вселена, появява се чувство за единство с Бога, възникват видения на рая и златния век. Както твърди Гроф, позитивната матрица на околородовата памет е основа на всички по-късни житейски ситуации, а също и потенциална основа на мистичните и религиозните преживявания.

Втора матрица – “антагонизъм с майката”. Отнася се към първия клиничен етап на раждането, когато започва свиването на матката, но входът на родилния канал е още закрит. Блаженството свършва, а на негово място идва чувството за опасност, детето и майката стават източник на болка един за друг. Възникващите при това усещания за агония се свързват в съзнанието на пациента с процеса на умиране. Като база на паметта, тази матрица е фон за по-късните неприятни житейски преживявания, такива като болести, затвор, чувство на глад и жажда, задух и други отрицателни емоции.

Трета матрица – “сътрудничество с майката" – преминаване през родилния канал”. Това е вторият етап на клиничното раждане, когато продължават свиванията на матката, но вече е отворено устието на родилния канал. Започва тежкият и мъчителен прицес на движение на плода в тесния родилен канал, по време на който младият организъм се бори за живот с душащите го стени на матката. Свързаните с този процес неописуеми мъчения се съпровождат от силна концентрация на енергия в тялото на плода, при това тази концентрация се изразява в неочаквания изригвания на енергия.

Появяват се удивителни усещания: невъзможно е да се отличи болката и страданието от блаженството, убийствената агресия от силната любов. При нормално раждане в паметта на плода се формира програма, която в съответни ситуации ще се преживява като желание да се защити, да се дере и бори с опасностите на живота, да търси приключения, да рискува, да преодолява изпитания, да побеждава съперници, а също садомазохистки желания.

“Специфичните характеристики на третата матрица, - отбелязва Гроф, - раждат в индивида спомени за ярки, рисковани, чувствени и сексуални преживявания, за битки и победи, за увлекателни, но рисковани приключения, за изнасилвания и сексуални оргии”.

Четвърта матрица – “отделяне от майката”. Отнася се към последната фаза на клиничното раждане, през която придвижването на плода отива към края и изведнъж настъпва неочаквано облегчение и изтощение. Пациентите виждат ослепителна светлина, появява се чувство за «разширяване» към целия Космос, на освобождение, спасение и любов. С първото вдишване се включва големият кръг на кръвообращението, детето издава вик от радост и донякъде от жалост към себе си – плодът се е родил, преминал е от една реалност в друга.

Като резултат, в психиката на новороденото при нормално раждане (без хипоксия, задушаване, кесарево сечение и др.) се залага програма, в която по-нататъшният живот на индивида ще се преживява и осъзнава като вяра в късмета, в щастливото избягване на опасността, чувство на радост от успеха и победата, на възхищение от картините на природата, от изгрева на Слънцето, естетически чувства и преживавяния на прекрасното.

Но освен тези интересни резултати, Гроф получил и други, които се отнасят до ранните фази от живота на плода, зародиша и ... към времето на възникване на зародиша. Към трансперсоналния опит от преди възникването на зародиша се отнасят преживяванията на пациентите от други животи, притежаването на уникална информация. Например, хора, които не знаят нищо за Кабалата, откриват поразително познаване на кабалистичната символика. Като че ли човек си спомня до най-малки подробности факти и епизоди от историята на живота на Земята: подробности за костюмите на отминали години, архитектурата и оръжието на древни народи, религиозна практика на различни култури и пр. - неща, които човек не е могъл да знае преди експеримента.

Но най-удивителното трансперсонално преживяване, дълго преди възникването на зародиша е “преживяването на свръхкосмическия и метакосмическия вакуум, опита на изначалната празнота, нищото, небитието и мълчанието”!

Какво научно попадение! Трудно е да си представим по-блестящо експериментално потвърждение на теоретичните факти, разработени от Г.И.Шипов.

Също такива потресаващи въображението факти са получени от учените и при изучаването на фантомите.

През 1985 г. група изследователи от отдела по теоретични проблеми на АН СССР, под ръководството на П.П.Гаряев, е работила с препарати, получени от клетъчни ядра, извлечени от кокоши ембриони. Учените не се решили да влязат в генетичния код на човека, още повече, че принципното устройство на генетичния апарат във всички живи същества е еднакво.

Като разрушавали ядрата, учените извличали носителя на наследствеността – молекулите на ДНК и, като ги изследвали, се опитвали да разгадаят тайната на програмирането на живота: как два микроскопични комплекта хромозоми от мъжка и женска полови клетки “ръководят” създаването на биологична система.

Осветявали ядрата с лазерен лъч. Отразявайки се в тях, светлината се разсейвала. Измервали нейния спектър с високочувствителни уреди и получавали спектрални картини. По спектъра на свтлинното разсейване можело да се съди и за звуците, идващи от ядрата. Нали те извършват трептеливи движения, които предизвикват акустични вълни. Но същите тези движения предизвиква и играта на отразената светлина. Затова спектрите на звука и светлината съответстват точно един на друг. Образно казано, под въздействието на лазера, ядрата не само танцуват, но и пеят. И спектрометърът може да запише техния “концерт” на своеобразен видеомагнетофон.

Когато снимали спектъра на разсейване на неповредени ядра, те дружно “пеели химна на живота” на ниски честоти. Но когато ядрата били подлагани на неблагоприятни въздействия (с лазер), генетичният апарат започвал “пронизително да пищи” в ултразвуковия диапазон, като че изпращал сигнали SOS.

Тези викове започвали по време на нагряването на ядрата. При температура от 40 до 42 градуса те се “оплаквали”, че “им е много зле”. А при по-нататъшно нагряване се топели течните кристали, на които е записана наследствената информация ДНК. В тях се изтривали програмите за развитие на организма. Това, което оставало от молекулите на наследствеността, звучало като мъртва материя: вместо хармония от звуци – хаос от звуци.

Веднъж случайно учените измерили спектъра на “празно” място, на което току-що имало препарат ДНК, а сега - чиста епруветка. Какво било учудването им, когато лъчът на лазера се разсеял, все едно че се е натъкнал на невидима преграда. Получил се такъв спектър, все едно в “празното” пространство, както преди, се намирали загиващите молекули ДНК. “Празното” място не само разсейвало светлината, но и звучало, като че ли молекулите ДНК, които вече ги нямало там, надигат глас. Те били силно “развълнувани” и, като казват учените, “викали от болка и ужас, предизвикани от разрушаването на клетъчните ядра”.

Старателно измили епруветката и повторили експеримента. Празнотата “ридаела” както преди, като че ли била пълна с умиращи ядра.

Звуковите и светлинните ефекти не изчезвали в продължение на много дни. Изглеждало, че в епруветката е заседнал някакъв фантом на смъртта.

Многогодишните и разностранни изследвания позволили на учените да разберат всичко и да обяснят ставащото.

По време на топенето на ядрата (на насилствената смърт) става енергоинформационен взрив, пораждащ вълнови концентрат от енергия - торсионно поле. Спиновете на елементите на физическия вакуум в епруветката се ориентират по спиновете на това мощно поле, създадено от загиващите ядра, като повтарят структурата му. Образува се фантом, който се съхранява доста дълго и се оказва привързан към мястото на гибелта.

Спектрометърът регистрирал фантома точно 40 дни – именно след такъв срок правят помен за умрелия. След това плътните обвивки на фантома се разпадат, остават разредените, състоящи се от свръхлеки частици, за чиято регистрация са нужни по-чувствителни уреди.

Подобни резултати са получени от американски физици, под ръководството на Робърт Пекора, през 1990 г. и от японски учени, под ръководството на проф. Ямамото, през 1992 г.

Старателните изследвания на свойствата на фантомите, които се образуват в резултат от гибелта на клетките на наследствеността, довели до сензационни изводи.

Преди всичко, учените проверили фантома за биологическа активност. В празна епруветка с фантом сложили пресни, неразрушени ядра. Техните ДНК започнали да се държат като разтопени. Започнали да “пищят”, като че ли също ги убиват. При здравите ядра спектърът станал като у загиващите. Това означава, че фантомът е биологически активен. Той може да поврежда полевата защита на здравите молекули, да влияе на записаните в тях генетични програми.

Например, ако медиците се опитват да убият в организма на болния причинителите на болестта, то се образуват техни фантоми, които могат да повреждат молекулите на наследствеността на здравия човек – лекаря, роднината, грижещия се за болния и т.н. В резултат на това, генетичният му апарат ще започне да дава неестествени програми. В организма няма причинители на болестта, но той се бори с техните фантоми, които причиняват същите симптоми, като причинителите.

И най-ужасното е това, че генетичният апарат на човека, подложен на действието на фантомите, може така да се разстрои, че по неговите команди организмът сам ще синтезира причинители на болестта. От такъв вълнови способ често се заразяват лекарите, независимо от най-старателните предпазни мерки.


Изследователите отишли по-нататък в своите изследвания и открили, че по време на убийство също става енергоинформационен взрив: от човека се отделя фантомът на генетичния му апарат. Той поврежда генетичния апарат на убиеца (отмъщава), като предизвиква тежки психо-соматични разстройства. Ако телесните болести не го надвият, то той е застрашен от безумие и самоубийство. Неслучайно Ф.М.Достоевски твърди, че убиецът започва да получава наказание от момента на престъплението.

Оказва се обаче, че убиецът обрича своя род на израждане. Повреденият му генетичен апарат произвежда подобни на себе си. Потомците на убиеца ще боледуват, ще се пропиват, ще полудяват, ще завършват със самоубийство по “неизвестни” на науката причини.

Не по-малко страшно престъпление от обичайното човекоубийство е абортът.
Много хора знят, какво представляват фантомните болки: кракът е отрязан, но в лошо време “празното” място започва да боли, като че ли там е болният крайник. Оказва се, че нещо подобно става, когато убиват бебето в утробата на майката. Когато вакуумната помпа разкъсва тялото на плода на части, се образува негов фантом, който остава в матката, колкото и да са я изчистили лекарите.

Биологичната активност на този фантом е толкова голяма, че той изкривява генетичния апарат на жената, а после и на мъжа, който ще има полова близост с нея. Макар че след четиридесет дни плътният скелет на фантома се разпада, това време е достатъчно, за да се образува вълнова рана в матката, която за разлика от телесната, не зараства.

Ако жената пак зачене и зародишът се прикрепи към болното място, то детето й ще бъде обречено на тежки болести и преждевременна смърт. Даже ако му провърви и се прикрепи към “здраво” място, то все едно ще получи увреждащо въздействие, само че по-слабо. Защото след разпадането на плътния скелет, остават фините обвивки на фантома.

“Фантомът на бебето цял живот ще се “жалва” на майката от нещастната си участ, - казва Гаряев, - “ще разказва” за нея на по-младите си братя и сестри, на баща си и на другите мъже, които ще го “посетят”. Само че своите речи то ще произнася на езика на генетичните кодове, които причиняват разстройство на душата и телата на всички, които го слушат”.

Последствията от аборта са доста по-силни, отколкото въздействието на физическите тела. Защото плодът е вместилище за Духа, Душата, които се грижат за него, докато очакват въплъщаването си във физическото тяло. В тази връзка си струва да разкажем една удивителна история.

Една млада жена, която била бременна, очаквала развод с мъжа си. Представяйки си очакващите я трудности във връзка с раждането на детето, тя се решила на аборт. През нощта, в навечерието на предстоящата операция, й се присънил сън. Вече облечена, готвейки се да тръгва, тя погледнала за минутка в стаята си. В потока слънчева светлина, изливаща се от огромния прозорец, каквито има само в старите петербургски жилища, стояла слабичка, стройна девойка, цялата в бяло. Крехка, изящна, почти прозрачна, сложила молитвено ръце на гърдите си, тя гледала влязлата жена,. От огромните й очи течали сълзи. На лицето й имало толкова мъка и отчаяние, че жената, събуждайки се, веднага решила: “Няма да отида!” Роденото мимиченце нарекли Вера.

Минали седемнайсет години. Верочка, която се приготвяла за училищния абитуриентски бал, красива, въздушна, с бяла рокля, се въртяла пред огледалото. Майката погледнала в стаята и - ... примряла: в потока слънчева светлина, изливаща се от огромния прозорец, стояла същата онази тъничка, стройна девойка, цялата в бяло, но с щастливи очи. Майката не била на себе си. Дъщерята забелязала това и изтичала към нея, сложила я да седне, тогава майката и разказала всичко, което така ярко изплувало в паметта й. “Дъще! Ами нали твоята Душа дойде при мен! Какво щастие е, че не я погубих!».

Минали години. Верочка станала очарователна делова жена, която във всичко се придържала към високонравствения принцип: “След като Господ ми е дал възможност да се родя, значи трябва да направя на земята нещо, с което да не ме е срам да отида при Бога!”

Не бива да се бъркат фантомите (полевите образования), възникващи в момент на насилствена смърт и полевата форма на живот, присъстваща в клетките.

Акад.В.П.Казначеев казва: “В живото вещество, съвместно с клетките, съществува и полевата форма на живот! ...Полевата форма на живото вещество няма механични граници. Тя може да “седи” в белтъчно-нуклеиновата форма на живот, а може и да излезе от него.

* Но това какво е... Духът?
* Може и така да се каже.

Относно Духа, проф.И.П.Волков пише следното: “Физическото тяло на човека е феномен на плътния свят, а човешката психика (душата, въплътена в тялото) въплъщава в себе си закономерностите на Тънкия свят. Но съществува един обединяващ ги (или разединяващ) трансцендентален космически принцип - това е Духът”. “На Духа му е безразлично какво ще прави, дали ще разединява или ще съединява, той действа безгрешно.

Духът внедрява, управлява, обединява психиката с тялото, създава тяхното структурно-функционално единство. Духът превръща психиката в телесно единство или в “Едно” – “в тяло-психика”. Това се случва още в момента на зараждането на всеки човек. Пак той, Духът, разединява психиката и тялото в момента на умирането и прекратяването на земния живот на човека в биологичния смисъл”.

Проф.Волков смята, че след смъртта на биологичното тяло на човека, неговата Душа се отделя от трупа, изменя свойствата си, но продължава съществуването си в други форми в Тънкия свят, по присъщите й закони на функциониране, в очакване на следващото земно превъплъщение.

За да се измери Душата, която се отделя от тялото след смъртта на човека, са създадени много уреди и приспособления, проведени са много опити практически във всички страни на света.

По американски данни, свръхточни везни са зафиксирали загуба в теглото на умиращите в леталния момент в доста широки граници – от 2,5 до 7 грама. Но което е интересно, във всеки случай загубата на тегло не ставала плавно, а скокообразно, на няколко степени. Явно, душата не излиза от тялото плавно, а на тласъци.

Френският лекар Иполит Барадюк се опитал да види отиващата си душа и използвал специална фотоапаратура, за да улови външните промени, ставащи в непосредствена близост до човека, заминаващ за другия свят. Той успял да направи това при смъртта на жена си. На снимките, направени 15 минути след смъртта, след един час и след 9 часа, са фиксирани три етапа на разделяне на тялото с душата. Петнайсет минути след смъртта, снимката зафиксирала над тялото полупрозрачна мъглявина, напомняща неголямо облаче. След един час облачето заема почти цялата повърхност на снимката. След 9 часа – вече се виждат само късчета от него.

В последно време се появиха съобщения и от санктпетербургските медици. С помощта на апаратура за инфрачервено виждане е заснето, че в момента на смъртта, от човека се отделя някакъв полупрозрачен енергиен обект с елипсовидна форма. Впоследствие той се разтваря в пространството. В съобщенията се отбелязва, че изследванията в тази област продължават доста интензивно.

В-к “Аргументи и факти” (№ 44 и 48, 1996 г.) съобщава факти, в които просто е трудно да се повярва. В статията “Пресаждане на душа”, кореспондентът на вестника описва посещението си в една от тайните доскоро организации.

“И така, аз съм на гости при акад. Виктор Хромов, д-р мед.н., завеждащ лаборатория в ВНИИРП “. В. Хромов разказал на журналиста, че лабораторията му се занимава с пресаждане на ... душа. Пресаждането на главен и гръбначен мозък, както той казва, е отдавна усвоено – от 384 операции, проведени в лабораторията на ВНИИРП, 293 от случаите били успешни. Основната трудност била с пресаждането на душа – околните много бързо проумявали, че имат работа с подмяна, че човекът “не е този”. Наскоро, буквално преди година и половина, най-сетне била създадена “лабораторията на душата” на Хромов и започнали реални опити по улавянето “на душевната субстанция” и “кондензацията й”.

Началото поставят научните разработки в тази област на засекретения и до днес учен-неврофизиолог Олег Бехметиев, успял най-сетне да открие физическата природа на явлението, което наричаме “душа”. Става ясно, че душата на човека не е продукт на мозъка, а представлява излъчване на всички без изключение живи клетки на човешкия организъм. Енергийната «ос» на душата пронизва цялото тяло на човека, от темето до петите.

Душата може да се придвижва неоограничено в пространството. Съществува възможност някои особено надарени хора напълно реално да пътешестват сред звездите.

Според последните съобщения в “Аргументи и факти” (№ 51, 1969г.) става известно, че “лабораторията на Хромов вече е пуснала по света 12 екземпляра от своята “продукция”, три от които са известни на цялата страна. Заради астрономическата цена на операцията (средно около 35 млн. долара) и по етични съображения, пресаждането на мозък и душа става само по нареждане на висшето ръководство на страната”.

След публикуването на горепосочената статия, в редакцията се обадил началникът на лабораторията на военно-промишления комплекс ген. Ю.Калиниченко. Той съобщил, че “описаните в интервюто “Пресаждане на душа” опити са детски забавления в сравнение с това, с което се занимава неговото подразделение”.

На кореспондента на вестника било предложено (срещу определена сума, заплатена на лабораторията от вестника), да опита някои неща сам.

* Не се страхувайте, убожданията не са много болезнени. Това не са наркотици. Това са концентратор и тревелер. Специални вещества, първото от които ще събере душата ви – като волята – в юмрук, по-точно, в енергиен концентрат, а второто ще даде на този концентрат допълнителен импулс, за да можете без затруднения да преодолеете “бариерата”. Днес все още не можем точно да изясним мощта на вашата лична душевна енергия – дали собствената й енергия стига за полета. Все още проведените експерименти са твърде малко и не са създадени уреди с необходимата чувствителност на измерване. Дори ако вашата енергия е достатъчна, един допълнителен импулс не е излишен – по време на полета ще изразходите по-малко душата си. Не знаем също дали тази възможна загуба при завръщането към земния живот няма да се превърне в катастрофа за вас.

“Сложиха ме в саркофаг, напомнящ много на барокамера. Наблизо в също такъв саркофаг легна моят водач, генерал Калиниченко”. Две убождания, твърде болезнени. Съзнанието пропада в проблясвящия мрак. Усещането на тялото мигновено се “сви”, но не се изгуби съвсем. Краката се “опряха” в земята, а главата се изду до гигантски размери и се издигна над облаците. Силен поток – като порив на вятъра – ме изтръгна от самия мен и ме отнесе в един сияещ свят”.

И в-к “Известия” не остава настрана от сензационните съобщения. В броя си от 26 февр. 1997 г. той съобщава за уникални разработки, водени в суперсекретния ВИИ “Бунар”, влизащ в състава на Руската академия на медико-техническите науки. Нуждата от печелене на пари е принудила НИИ да разкрие около 20% от работата си. Кореспондентът на вестника С.Лесков пише в статията си “Душата е разшифрована” следното: “Гласността си е гласност, но все още има такива тайни лаборатории, за които зорката общественост дори не се досеща. В един такъв НИИ, където вече четвърт век в най-строга тайна изследват биополето на човека, за първи път влезе кореспондент на вестник “Известия”.

Генералният директор на ВНИИ “Бинар”, д-р техн.н. Е.Крюк заяви, че “е намерен отговорът на един от най-мъчителните въпроси на науката. Има биополе! И то е измерено! Определен е диапазонът му - 7-8 милиметра, т.е. в радиочестотите. Доказано е още, че човекът е отворен резонансен контур, че акупунктурната точка е вълнови диод, а целият световен ефир е пронизан от виртуални фотони, за които няма никакви прегради”.

В светлината на тези интересни сведения и в аспекта на новите научни концепции, се оказва напълно реален фактът на пресаждане на душата на тибетския лама Т.Лобсанг Рампа. Примерът с Лобсанг Рампа е интересен с възможността да се узнае, какво чувства душата, въплъщавайки се в чуждо физическо тяло.

Във връзка с тежките и многобройни болести, налегнали физическото тяло на Рампа, Съветът на ламите решили да пресадят душата му в ново физическо тяло на човек, който доброволно е съгласен на това. Душата на този човек трябвало да се отправи в Тънкия свят. Такова съгласие било получено при срещата на астралните тела на ламите и подбрания кандидат. Първата среща се състояла, когато този човек паднал от дърво, ударил главата си и изгубил съзнание.

Този човек, англичанин, бил крайно недоволен от живота си, ненавиждал живота в Англия, несправедливостта й, привилегиите за избраните. Когато било получено доброволното му съгласие (на астрално ниво), му дали указания, какво и как трябва да направи. “Един от дошлите с мене лами казал на този човек: “Ще трябва още веднъж да изтърпиш падането от високо дърво, както това вече стана, когато за първи път се обърнахме към теб. Трябва да изпиташ най-силно разтърсване, тъй като нишката ти е прикрепена много здраво”.

Човекът се качил на височина няколко фута и отпускайки ръце, рухнал на земята с глух стон... Един от ламите уловил астралната форма на този човек и плъзнал дланта си по сребърната нишка. Изглеждало, сякаш я превързва, както се превързва пъпът на новороденото.

- Готово! – казал един от свещениците. Човекът, освобождавайки се от свързващата нишка, отплувал, съпроводен и поддържан от третия свещеник. Аз почувствах изгаряща болка, такава страшна и мъчителна (в този момент разкъсали сребърната нишка на самия Рампа), каквато никога не бих искал да почувствам отново, след което най-старият лама казал: “Лобсанг, можеш ли да влезеш в тялото? Ние ще ти помогнем”.

Появи се тягостно усещане за пурпурна тъмнина. Почувствах, че се задушавам. Почувствах, че нещо ме души, вкарвайки ме в твърде тесни за мен рамки. Започнах да се блъскам напосоки из тялото, чувствайки се като сляп пилот в кабината на съвременен сложен самолет, без да знам как да накарам това тяло да се подчинява. А ако нищо не се получи? – помислих си уплашено.

Отчаяно се мятах във всички страни. Накрая видях червеникави проблясъци, после малко зеленина. Като се поободрих, удвоих усилията си – и изведнъж като че ли някой дръпна завесата. Аз прозрях! Зрението беше същото, както преди, аз видях аурата на минаващите хора. но не можех да помръдна. Двама лами загрижено се взираха в моето застинало неподвижно тяло.

- Лобсанг! Пръстите ти трепнаха – възкликна един от ламите. Набързо поднових опитите си. Неудачно движение отново доведе до временна слепота. С помощта на ламите излязох от тялото, огледах го и внимателно влязох отново. Този път стана по-добре. Видях, че мога да мърдам ръцете и краката си. С огромни усилия станах на колене, но веднага се залюлях и рухнах по очи. След това, сякаш носейки на рамената си бремето на целия свят, станах на треперещите си крака”!


netlog.com


Добавете тази страница към любимата Ви социална мрежа, към любими, отметки....
 
Сходни статии
За сайта
© 2022 selenabg.com. Този сайт е притежание на Окултен Център Селена. Всички права запазени .