Обществото на Деветимата Неизвестни

Традицията на Деветимата неизвестни ни отвежда към император Ашока, който царува в Индия от 273 г. преди новата ера. Той е внук на първия обединител на страната Чандра-гупти. Честолюбив като предшественика си, чиито достижения иска да продължи, Ашока решава да завоюва страната Калинга, която се простира от вътрешна Калкута до Мадрас. Населението на Калинга оказва съпротива – в битката загиват повече от 100 000 души.

Гледката на множеството убити потриса Ашока и той осъзнава ужаса на войната. Отказва се от завоюването на Калинга и заявява, че истинското завоевание е да успееш да обединиш човешките сърца по законите на добротата и благочестието, тъй като небесните господари желаят всички одушевени същества да живеят в безопасност, мир и щастие, да разполагат свободно със самите себе си.

Ашока се обръща към будизма и разпръсквайки примера на собствената си добродетелност, разпространява тази религия по цяла Индия и по цялата си империя, която се простира до Малайзия, Цейлон и Индонезия. След това будизмът преминава в Непал, Тибет, Китай и Монголия.

Същевременно Ашока уважава всички религиозни секти. Проповядва вегетарианство, забранява алкохола и жертвоприношенията на животни. В своята Кратка световна история X. Уелс пише: „Сред десетките хиляди имена на монарси, преминали през страниците на историята, името на Ашока блести като самотна звезда.”

Твърди се, че умъдрелият от ужасите на войната император Ашока решава завинаги да забрани на хората да използват разума си за зли умисли. В царството му е засекретена предходната и бъдещата наука за природата.

Изследванията – от структурата на материята до техниките на колективната психология – в продължение на двайсет и два века се развиват зад тайнственото було, което за външния свят е синоним на екстатичност и свръхестествени опити.

Ашока основава най-могъщото тайно общество на земята: обществото на Деветимата неизвестни.

Твърди се също, че отговорните за съдбата на съвременна Индия лица, както и световноизвестни учени като Боз и Рам, вярват в съществуването на Деветимата неизвестни и дори получават от тях съвети и послания. Можем само да гадаем колко могъщи тайни могат да притежават деветима души, които ползват непосредствения опит, трудовете, документите, събирани в продължение на 22 века.

Каква е целта на тези хора? Вероятно – да не допуснат средствата за унищожение да попаднат в ръцете на профани. Да продължат необходимите за човечеството изследвания. Тези мъже сами избират следовниците си и продължават да пазят техническите тайни, идващи от далечното минало.

Външните прояви на Деветимата неизвестни са редки. Едно от тях е свързано със съдбата на може би най-необикновената фигура на Запада: папа Силвестър II, известен и под името Жербер д' Орийак. Роденият в Оверн през 920 г. и починал през 1002 г.

Жербер е монах-бенедиктинец, преподавател в Реймския университет, архиепископ на Равена и папа по милостта на император Отон III. Известно време живее в Испания, а след това тайнствено пътешествие го отвежда в Индия, откъдето почерпва всевъзможни познания, изумили обкръжението му.

Така например, той притежава в двореца си бронзова глава, която отговаря с „да” и „не” на въпроси от политическия живот и за състоянието на християнството. Според Силвестър II (том СХХХIХ от Раtrоlоgia Latinа на Мин) това е нищо много просто и отговаря на събирането или изваждането на две прости числа.

Става дума за автомат, сходен с нашите калкулатори. След смъртта на папата „магическата глава” е унищожена, а донесените от него знания са прилежно укрити. Няма съмнение, че Ватиканската библиотека пази немалко изненади за изследователите, които вероятно все някога ще получат възможност да се запознаят с тях.

През октомври 1954 г. американското кибернетично списание „Компютри и автоматизация” декларира: „Трябва да приемем, че изобретението е направено от човек с необикновени познания, гениален и с изключителна механична грамотност. Говорящата глава е изобретена при такова разположение на звездите, когато всички планети започват своите обиколки.

Не можем да говорим за минало, настояще и бъдеще, изобретението далеч надминава съперника си – „огледалцето, на стената” на царицата, предшественика на съвременните ни механични мозъци. Твърдяло се е, че Жербер е създал такава машина, защото се е продал на Дявола и му е дал клетва за вечна вярност.”

Дали други европейци са се свързали с обществото на Деветимата неизвестни? Едва през XIX век френският приключенски писател Луи Жаколио се докосна в книгите си до тази тайна.

По време на Втората империя Жаколио е френски консул в Калкута. Той пише няколко научно-фантастични романи, сравними по размах с творенията на Жул Верн. Освен това, оставя богата библиотека с редки трудове, посветени на великите човешки тайни. Но това изключително наследство е разпиляно от окултисти и пророци. Напълно забравен във Франция, Жаколио е почитан в Русия.

Жаколио е категоричен: обществото на Деветимата неизвестни наистина съществува. Поразително е, че говорейки за него, споменава невъзможни за 1860 г. технически постижения: например, освобождаване на енергия, стерилизация чрез лъчение и психологическа война.

Един от близките сътрудници на Пастьор и на Ру-Йерзен получава съобщение за биологически тайни по време на пътуването си през 1890 г. в Мадрас. Следвайки дадените му указания, той изобретява серум срещу чума и холера.

Първата популяризация на историята на Деветимата неизвестни можем да открием през 1827 г. в книгата на Талбът Мънди, който в продължение на 25 години служи в английската полиция в Индия. Трудът му е нещо средно между роман и разследване. Деветимата неизвестни използват символичен език. Всеки от тях притежава по една книга, която съдържа подробно описание на определени науки и постоянно бива допълвана.

Първата от тези книги е посветена на техниката на пропагандата и на психологическата война. „Най-опасната от всички науки – пише Мънди – е за контрола над мисленето на тълпата, защото тя позволява да бъде командван целия свят.”

Ще отбележим, че Общата семантика на Коржибски излиза едва през 1937 г., а трябва да се натрупа и опита от Втората световна война, за да започнат умните глави на Запад да осъзнават изкристализирането на техниката на психологията на езика, т.е. на пропагандата.

Първият американски колеж за изучаване на семантиката е създаден през 1960 г. Франция познава само Насилието над тълпите от Серж Чахотин, чието влияние е значително в политизираните интелектуални среди, макар че монографията повърхностно засяга проблема.

Втората книга е посветена на физиологията. Тя описва как човек може да бъде убит с едно докосване, като смъртта е предизвикана от промяната на посоката на нервния ток. Твърди се, че джудото е родено поради изтичане на „информация” от книгата.

Третата е посветена на микробиологията и в частност на защитните колоиди.

Четвъртата разказва за преображенията на металите. Легендата гласи, че във времена на недоимък храмовете и благотворителните религиозни организации получавали от този източник огромно количество чисто злато.

Петата съдържа учение за всички земни и извънземни средства за общуване.

В шестата са скрити тайните на гравитацията.

Седмата е най-обширната космогония, създавана от човечеството.

Осмата е трактат за светлината.

Деветата е посветена на социологията и съдържа законите на еволюцията на обществата, позволяващи да се предвиди тяхната разруха.

С легендата за Деветимата неизвестни се свързва тайната на водите на река Ганг. Безчетно множество поклонници, носители на най-ужасните и всевъзможни болести, се къпят в тях без никаква вреда за здравето си. Свещените води прочистват всичко. Опитаха се да припишат това странно свойство на реката на образуването на бактериофаги (изяждащи бактериите микроорганизми).

Но защо те не се образуват в Брахмапутра, в Амазонка или в Сена? Хипотезата за стерилизацията се появява в творението на Жаколио сто години преди да стане известно, че подобно явление е възможно. Според Жаколио, лъчението излиза от тайнствен храм, разположен под руслото на Ганг.

Освен религиозните, социалните и политическите дейности, обществото на Деветимата неизвестни въплъщава образа на чистата, на съвестната наука. То управлява човешката съдба, но се въздържа от използването на собствената си сила. По този начин ни дава представа за висшето равнище на свободата.

Бдейки от висините на тайния си славен храм, деветимата наблюдават как се създават, унищожават и изникват отново цивилизации. Те не са безразлични, а толерантни, готови да се притекат на помощ, но винаги спазвайки обета за мълчание – най-сигурната мярка за човешкото величие.

Мит или действителност? Дори да е мит, то той е превъзходен, достига до нас от дълбините на времето и същевременно е прибой на бъдещето.