Древността е “бедна” на съвременни технологии , но определено, макар и да не са били присъщи за цялото тогавашно общество, познанията на древните мъдреци за енергетиката на човешкото тяло и неговите енергийни структури, определено надвишава съвременните познания в тази област, дори и по причината, че модерният човек не полага усилия за развитието си в тази посока. Съвременната наука по редица причини, все още плахо, предубедено и скептично изучава този “раздел” от познанието. Древната египетска култура е изцяло поставена на духовна и религиозна основа. Херодот пише, че е видял и опознал много народи, но така ревностно религиозни като египтяните не е срещал. По правило всеки сакрален (духовен) символ има и своя “материален” аналог по редица критерии, защото “невидимото поражда видимото, а видимото е отражение на невидимото”. Първичен и по-важен е винаги сакралният смисъл на символа, а неговото “материално” значение е “битово” значение , а също така и профанно значение, защото скрива сакралния му характер. Непорочното зачатие АтУмРа - могъщият Ум на Вечния Дух ражда двойките богове Шу - Тефнут и Геб и Нут. Последните (духовното и материалното) от своя страна раждат децата Озирис, Изида и Сет и Нефтида. Това е великата деветка от лодката на Ра, която символизира и египетската космогония за сътворението на света, преди сътворението на ХОРата. ХОР е десетият сред боговете и сътворението му е по мистичен начин. Още в утробата на майка им Нут , т.е. още в областта на духовното и преди да се родят, Озирис и Изида са така влюбени един в друг, хармонията между тях е така пълна, че “семето на Озирис” /с други думи - бъдещето дете Хор/ е в “червото на Изида”, Точно този момент прави възможно в мита по-късно, мъртвият вече Озирис да бъде "събуден" от магията на Изида и да бъде заченат Хор , който е главен герой на мита. Това е един мистичен и трудно обясним момент, но особено важен за целия мит, защото още докато са в утробата на майка си, Озирис и Изида зачеват Хор (духът на Хор). Древните египтяни считат такова духовно сливане за възможно, тъй като полът е свойствен за телата, а не за душите. Също толкова мистично звучат и други твърдения, отнасящи се за Хор и Озирис, като например: “Аз съм синът ,роден от баща си. Аз съм бащата, произлязъл от сина си” В християнската традиция същата мистика има в думите на Христос : “Аз и Отец ми, едно сме”. Изида и Хор в блатата на делтата Като наследник на Геб , Озирис е справедлив, благороден и обичан владетел над света , символ на всичко добро. Брат му Сет / символ на всяко зло / му завижда и с помощта на седемдесет и двама помощници прави преврат, като затваря Озирис в ковчег, който изхвърля в делтата на Нил. Изида след дълго търсене открива ковчега на съпруга си, но Сет е предупреден за това , отнема от Изида тялото на Озирис и го разчленява на четиринадесет части, които разхвърля по цялата страна за да не бъдат никога открити. Изида скърби за съпруга си Озирис и след дълго търсене намира и по мистичен начин “съединява” частите от разчлененото тяло на Озирис. По мистичен начин, благодарение на големите й умения и познания, Изида и Озирис извършват отново духовно сливане, което без да има физически контакт, води до “събуждането на семето на Озирис”, което е в “червото на Изида” още от времето, когато и двамата са били в утробата на майка им Нут. От непорочното и мистично зачатие се ражда Хор, който е наричан от египетската традиция “син на Озирис, роден от Изида ;нямащ грях; млад син сред боговете”.Тъй като Хор е “наследник на наследника (Озирис)”, тронът на Горен и Долен Египет се пада по право на него. Узурпаторът Сет е наясно с това и преследва младенецът за да го унищожи. За да го спаси, майка му Изида бяга в “Делтата на Нил”, където подпомагана от богове и хора опазва живота му и го отглежда. Всичко това може да изглежда объркано, безсмислено и непонятно, но това е така поради трудностите , които поставя пред нас символичният език на сказанието. Древните египтяни са кодирали своите познания с езика на символиката, но в никакъв случай са нямали стремеж те да останат скрити и недостъпни за хората. Оставени са множество ориентири , за да може езикът на символа “да проговори на понятен език”. Светата Дева с Младенеца Фигурата показва Изида, която кърми младенеца Хор. В християнската традиция идеята е развита с иконата на Девата с младенеца. Това е илюстрация на египетските разбирания за човешката енергетика. Египетската традиция нарича младенеца ХорСаАсет, т.е. “детето родено от Асет”. От страната на ръката, с която е прегърнала сина си и от страната на гръбначния стълб на детето Хор, фигурата показва осем “цветя” с техните стебла. Те символизират осем енергийни завихряния. Самото дете Хор е център за това “ветрило от цветя”. Две змии - едната под най-долната чакра при опашната кост, а другата увита около най-горната осма духовна чакра над теменната област, еднозначно определят, че става дума за енергийната система на човешкото тяло. В християнската традиция светещият ореол около главата символизира енергетиката на тялото , а Библията описва змията около осмата чакра , като змията увита около дървото в РАя /рая/ , която изкусява Ева . Думата “Ева” на арамейски означава “змия”, а на еврейски “живот”. Тази енергийна схема е в сила за всеки човек и когато става дума за отделен индивид, надали съществува “по-ясно говорещо” изображение от египетската “Дева с Младенеца”, което да събира в себе си : “великата деветка за индивида”; - египетска традиция ”индивидуалната лодка за човешкия дух”; - египетска и християнска традиция ”личната страна Шамбала”; - индийска традиция ”АрУрРа-та, т.е. Аурата на индивида”; - египетска и индийска традиция ”личните 10 сефериота”; - египетска , еврейска традиция ”индивидуалната палма Тарика”; - ислямска традиция ”индивидуалният стълб Джед” ; египетска традиция ”Дървото на живота за индивида” и т.н. Думите “индивидуално” и “лично” са употребени единствено за да подчертаят прилики и аналогии, а примерите подсказват, че както и да сменят терминологията си, различните религии, говорят за едни и същи познания по смисъл и същност. Всъщност, всички хора са много по-свързани и взаимнозависими, отколкото може да се предполага на пръв поглед и древните мъдрости достигнали до нас, свързани с морала и духовността на човека не са случайни, нито пък са “досадни дървени философии”, а отразяват познанието им за закони, които все още не познаваме и съвсем естествено не разбираме и отричаме. Енергетиката на Изида е защита и утроба, осигуряваща храна за подрастващия младенец. Изида има същата енергийна структура и на фигурата те са обединени в обща полусфера. С това е подсказано, че “Изида храни Хор с небесно мляко”, а Исус Христос казва :”Не само с хляб ще се храни човек, но и с всяко слово божие” . Извън “енергийното ветрило” са показани маскирани фигури с ножове в ръце. Така е загатнато, че майката и младенецът имат и защитници и врагове (Сет и служителите му). Езотерична структура на човешкото тяло Шумер Египет Израил Рим България Египетската традиция Седемте змии кобри символизират енергиите, които поддържат жизнеността на тялото , назовавани от индийската традиция седем чакри на тялото. Скарабеят в центъра, символизира Ба /човешката душа/, която управлява тези енергии. Тя е тяхна сърцевина и в същото време и периферия, защото ги обхваща в тяхното единство, което е показано със седемте кобри над темето на главата. Човешкият дух, божествената искра /на Ра/ в човека, символизиран от богът сокол ХОР, обхваща в себе си всичко , което представляват ХОРата по същност и форма на проява на живот и разум. Египетската традиция разглежда човека като единство на : 1.Физическо тяло - Шат или Сат 2. Жизнена сила - Аш или Ах 3. Емоционална душа , Астрално тяло 4. Жизнена душа - Хати 5. Рационална душа, разум, ум 6. Духовна душа - Шейди 7. Божествен дух - Ку Шумерската традиция подобно на индийската , направо дава "разрез" на гръбначния стълб и разположението на чакрите Еврейската традиция ги представя , като свещник, на който трябва да бъдат запалени седем свещи. Светлината на свещите символизира енергията на чакрите, която трябва да бъде "запалена". В древен Рим , Жезълът на Меркурий представя чакрите като стълб, около който са увити две змии, като аналогия на гръбначния стълб и енергиите на чакрите, циркулиращи в човешкото тяло. Всички те са абстрактни символни модели , които отразяват в себе си едни и същи идеи. Древната българска традиция използва геометричен модел, отразен в седемлъчевата розетка от Плиска. Индия е страната на многото богове и преди 3000 години, когато питат един индийски мъдрец кой от многото богове е истински и кой е фалшива религия , той отговаря : "Всичко е едно и също , само хората го назовават с различни имена " |