След края на Първата Световна война през 1918, в Германия възникват много тайни общества, част от които по-късно се свързват с нацисткото правителство.

Историята започва през 1919, когато германеца Каспар Хаушофер основава тайно общество, наречено "Брята на светлината". Обществото е преименувано още на следващата година на "Обществото ВРИЛ", чиято цел става осъществяването на комуникация между изследователите на НЛО в цяла Германия. Членовете на това общество смятали себе си за потомци на извънземни. По-точно, те смятали, че произлизат от слънчевата система Алдебаран, чиито обитатели, според тях, били започнали колонизирането на Вселената преди 500.000 години и стигнали до нашата система преди няколко хиляди години, приземявайки се в Месопотамия.

В края на 1919 година ВРИЛ се свързва с медиума Мария Орсик, която трябвало да им помогне в търсенето на извънземен живот. Според някои документи, намерени от съюзническите войски при превземането на Берлин през 1945г., медиуът е получил телепатични съобщения от извънземен произход, които описвали как да построят летяща машина, с която да полетят в космоса.

Три години след това ВРИЛ, с помощта на д-р. В. Шуман, започва построяването на машината. През 1922 г. машината вече изглежда готова да полети. Това бил обект с формата на чиния с диаметър 6 метра и кула, висока 2 метра. Отдолу са рисунките от проекти на машината на ВРИЛ.

Хитлер и ВРИЛ

Младият Хитлер става член на ВРИЛ вероятно през 1932г. През 1934 Виктор Шаубергер започва да работи с ВРИЛ по проект за летяща машина, която да излезе извън пределите на Слънчевата система. По това време Хитлер създава специална група SS "Schwarze Sonne" или "Черно Слънце". Част от тази група заминава за Тибет с цел да изучи техниките за медитация с цел контакт с извъзнезмни, а също и да се опита да се докопа до тайните на тибетските и индийски книги, пазени в храмовете. Този факт се подвърждава и от откритите от съветски войници на 25 април 1945 година тела на шестима тибетски монаси, лежащи в кръг.

В края на същата 1934 година Виктор Шаубергер и д-р. Шуман създават нов уред с формата на чиния, наречен РФЦ 2. При тестовете мшината паднала няколко пъти, но след направените подобрения ВРИЛ създала нов прототип - ВРИЛ 1.

През 1937 година, при изпитания на ВРИЛ 1, апаратът се разбива в германската област Гдиниа, на територията на днешна Полша. Интересното е, че мястото, където се разбил апаратът, било част от имението на семейството на Ева Браун, която по-късно се омъжва за Хитлер. Веднага след катстрофата специални части и няколко германски учени се пристигат на мястото. Сред учените са и Вернер Хайзенберг и Макс фон Лау, които след година са включени в германски екип от физици, занимаващи се с ядрена енергия.Останките от апарата са пренесени на неизвестно място при засилени мерки за сигрност. Въпреки неуспехите с първите прототипи, ВРИЛ продължава опитите да изобрети летяща машина за космически полети. В същото време германски кораби акостират в Антарктика и обявяват част от континента, която преди това е била окупирана от Норвегия, за тяхна тертория.

Разработките на ВРИЛ

Ако може да се вярва на документите на ВРИЛ, техните апарати са постигнали заблежителни резултати. Например, през август 1939, РФЦ 5, в своя първи полет, достига скорост от 4.500 км/ч., а по-късно 15.000 км/ч. Година по-късно Ханебу II, чиито диаметър бил 30 метра в диаметър и висок 10 метра достига максимална скорост от 6000 км/ч. близо до земята. Този прототип можел да лети без да кацне 55 часа с 20 души на борда. Ханебу III е достигнал скорост от 7000 км/ч. близо до земната поврхност. Теоретично можел да достигне 40.000 км/ч. на височина 24.000 метра. Апаратът можел да не презарежда 8 седмици.

Скиците отдолу са намерени от Съюзниците при окупацията на Берлин.

 

 

 

През годините между двете световни войни корабът "Швабенланд", който е имал катапулт на борда, е бил използван за база за хидропланите, прелитащи Атлантическия океан с поща на борда. Той бил построен през 1925г., а катаултът му можел да изстрелва хидроплани с тегло 14 тона със скорост 150 км/ч. Корабът бил снабден с най-новите комуникационни системи и метерологични апарати.

На 24 май, 1939 година, корабът бил посетен от брата на президента на САЩ, Рузвелт. Същия ден капитана получава заповед да се върне в Германия, където кораба е ремонтиран и незабавно изпратен в Антарктика с мисия да окупира и маркира територия около 600.000 кв.м. и да и даде име Нова Германия.