Учените от лабораторията за космични изследвания на Главната (Пулковската) астрономическа обсерватория РАН (ГАО РАН) първи откриха двувековно циклично изменение на светимостта (Светимост на една звезда се нарича общото количество светлина, излъчено от нея за единица време (т.е. мощността на излъчване) във всички посоки в космическото пространство - бел. пр.) на Слънцето, оказващо, според тяхното мнение, определящо въздействие върху климата на Земята.

„Успяхме да установим, че в течение на последните няколко хилядолетия е съществувала несъмнена пряка връзка между двувековните циклични вариации на слънчевата светимост и измененията на глобалната температура на Земята“ - сподели за РИА Новости завеждащият лабораторията за космични изследвания ГАО РАН Хабибуло Абдусаматов.

Според неговите думи, учените изследвали влиянието на 11-годишните и двувековните циклични вариации в светимостта на Слънцето и измененията в климата на Земята. В резултат на проучванията било установено, че влиянието на 11-годишните вариации практически не се проявява, благодарение на термичната инерция на Световния океан.

Но двувековните циклични вариации в интензивността на слънчевото излъчване оказват непосредствено и определящо влияние на изменението на климата на земята с изоставане от 15-20 години поради термичната инерция на Земята. Слънцето носи главната отговорност за промяната на климата“ - допълва Абдусаматов.

Той отбелязва, че цикличното двувековно изменение на слънчевата светимост оказва влияние не само на климата на нашата планета, но и определя наблюдаваните паралелни затопляния на Марс и на другите планети от слънчевата система.

Според учения, установената закономерност ни позволява да твърдим, че ориентировъчно към средата на настоящия век на Земята ще настъпи дълбоко захлаждане, обусловено от естественото снижение на потока на слънчевото излъчване.

Това захлаждане може да е подобно на наблюдаваното в периода 1645-1715 години в Европа, Северна Америка и Гренландия по време на Маундеровия минимум на слънчевата активност(Маундеровият минимум съвпада с настъпването на т.нар. малък ледников период, ясно отразен в хрониките.). Тогава, според думите на учения в Лондон замръзнала Темза, в Париж – Сена, а в Холандия -всички канали. В Гренландия, чието име означава „зелена земя“, хората по онова време били принудени да изоставят цели селища, заради настъплението на лeдниците.

Абдусаматов отбелязва, че Слънцето е навлязло в стадия на бавно снижение на светимостта още в средата на 90-те години на миналия век. Наблюдаваното настоящо глобално затопляне на климата на Земята ученият обяснява с факта, че нашата планета „подобно на нагарят тиган“ все още излъчва топлината, натрупана на практика в течение на целия 20-ти век.

Освен това, според Абдусаматов, откритата закономерност служи за доказателство на факта, че наблюдаваното повишение на концентрацията на въглеводороден двуокис в атмосфуерата не може да окозва решаващо влияние за значителното изменение на климата на Земята.

„По отношение на глобалното затопляне на климата, този фактор по никакъв начин не може да се конкурира по принос със значимостта на двувековната слънчева светимост“ - смята ученият.

Според него само незначителна част от наблюдаваното повишение на температурата може да бъде свързвана с парниковия ефект, предизвикан от общото нарастване на концентрацията на въглеводореден двуокис в атмосферата.

Абдусаматов подчертава, че неочаквано започналото изстиване на горните слоеве на Световния океан, отчетено от климатолозите, е явно свидетелство за това, че глобалният топлинен максимум на Земята е вече достигнат.

превод: Н.Т.Н.-СЕЛЕНА